щяла съм да съм избучала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм избучала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм избучала е производна форма на избуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).