щяла съм да съм зашеметила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм зашеметила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм зашеметила е производна форма на зашеметя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).