щяла съм да съм двоумила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм двоумила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм двоумила е производна форма на двоумя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).