щяла съм да саморазтуря

Речник на българския език

1. щяла съм да саморазтуря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да саморазтуря е производна форма на саморазтуря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).