щяла съм да самовзривя

Речник на българския език

1. щяла съм да самовзривя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да самовзривя е производна форма на самовзривя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).