щяла съм да разлютя

Речник на българския език

1. щяла съм да разлютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да разлютя е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).