1. щяла съм да прилютея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.
щяла съм да прилютея е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).
щяла съм да прилютея е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).