щяла съм да предоговоря

Речник на българския език

1. щяла съм да предоговоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да предоговоря е производна форма на предоговоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).