щяла съм да онемея

Речник на българския език

1. щяла съм да онемея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да онемея е производна форма на онемея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).