щяла съм да обмитя

Речник на българския език

1. щяла съм да обмитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обмитя е производна форма на обмитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).