щяла съм да обезмитя

Речник на българския език

1. щяла съм да обезмитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обезмитя е производна форма на обезмитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).