щяла съм да извия

Речник на българския език

1. щяла съм да извия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да извия е производна форма на извия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).