щяла съм да избумтя

Речник на българския език

1. щяла съм да избумтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да избумтя е производна форма на избумтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).