щяла съм да зашеметя

Речник на българския език

1. щяла съм да зашеметя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да зашеметя е производна форма на зашеметя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).