щяла съм да заръмя

Речник на българския език

1. щяла съм да заръмя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да заръмя е производна форма на заръмя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).