щяла съм да буча

Речник на българския език

1. щяла съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).