щяла съм да буботя

Речник на българския език

1. щяла съм да буботя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да буботя е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).