щяла е да понагрее

Речник на българския език

1. щяла е да понагрее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да понагрее е производна форма на понагрея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да понагрее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да понагрее е производна форма на понагрея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).