щяла е да отплете

Речник на българския език

1. щяла е да отплете — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да отплете е производна форма на отплета (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).