щяла е да наполее

Речник на българския език

1. щяла е да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).