щяла е да е хрантутила

Речник на българския език

1. щяла е да е хрантутила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е хрантутила е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).