щяла е да е увенчала

Речник на българския език

1. щяла е да е увенчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е увенчала е производна форма на увенчая (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).