щяла е да е разлютила

Речник на българския език

1. щяла е да е разлютила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е разлютила е производна форма на разлютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).