щяла е да е прилютяла

Речник на българския език

1. щяла е да е прилютяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е прилютяла е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).