щяла е да е понапоила

Речник на българския език

1. щяла е да е понапоила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е понапоила е производна форма на понапоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).