щяла е да е отвяла

Речник на българския език

1. щяла е да е отвяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да е отвяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е отвяла е производна форма на отвея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).