щяла е да е напътила

Речник на българския език

1. щяла е да е напътила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е напътила е производна форма на напътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).