щяла е да е налютила

Речник на българския език

1. щяла е да е налютила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е налютила е производна форма на налютя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).