щяла да прилютее

Речник на българския език

1. щяла да прилютее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да прилютее е производна форма на прилютея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).