щяла да е прихвърчала

Речник на българския език

1. щяла да е прихвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да е прихвърчала е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла да е прихвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла да е прихвърчала е производна форма на прихвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).