щурмувал

Речник на българския език

1. щурмувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щурмувал е производна форма на щурмувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щурмувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щурмувал е производна форма на щурмувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. щурмувал — мин. деят. св. прич. м. р.

щурмувал е производна форма на щурмувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. щурмувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

щурмувал е производна форма на щурмувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).