щурели

Речник на българския език

1. щурели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щурели е производна форма на щурея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щурели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

щурели е производна форма на щурея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).