щура

Речник на българския език

1. щура — ж. р.

щура е производна форма на щур (ж. р.).

2. щура — сег. вр., 3 л., ед. ч.

щура е производна форма на щурам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. щура — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

щура е производна форма на щурам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. щура — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

щура е производна форма на щурам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).