щукнели

Речник на българския език

1. щукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

щукнели е производна форма на щукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

щукнели е производна форма на щукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).