щукнела

Речник на българския език

1. щукнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щукнела е производна форма на щукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щукнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

щукнела е производна форма на щукна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).