щукваха

Речник на българския език

1. щукваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щукваха е производна форма на щуквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щукваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

щукваха е производна форма на щуквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).