щръкваха

Речник на българския език

1. щръкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

щръкваха е производна форма на щръквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. щръкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

щръкваха е производна форма на щръквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).