щръквало

Речник на българския език

1. щръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щръквало е производна форма на щръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щръквало е производна форма на щръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. щръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

щръквало е производна форма на щръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. щръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

щръквало е производна форма на щръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).