щръквала

Речник на българския език

1. щръквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щръквала е производна форма на щръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щръквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щръквала е производна форма на щръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. щръквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

щръквала е производна форма на щръквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. щръквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

щръквала е производна форма на щръквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).