ще съм предоговорил

Речник на българския език

1. ще съм предоговорил — бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ще съм предоговорил е производна форма на предоговоря (бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).