шупнела

Речник на българския език

1. шупнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шупнела е производна форма на шупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шупнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шупнела е производна форма на шупна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).