шумолил съм

Речник на българския език

1. шумолил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

шумолил съм е производна форма на шумоля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. шумолил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

шумолил съм е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).