шумолил е

Речник на българския език

1. шумолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шумолил е е производна форма на шумоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шумолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шумолил е е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).