шумнел

Речник на българския език

1. шумнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

шумнел е производна форма на шумна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. шумнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

шумнел е производна форма на шумна (мин. деят. несв. прич. м. р.).