шугавели

Речник на българския език

1. шугавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

шугавели е производна форма на шугавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шугавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

шугавели е производна форма на шугавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).