шпорил съм

Речник на българския език

1. шпорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

шпорил съм е производна форма на шпоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. шпорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

шпорил съм е производна форма на шпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).