шпорил си

Речник на българския език

1. шпорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

шпорил си е производна форма на шпоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. шпорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

шпорил си е производна форма на шпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).