шпорели

Речник на българския език

1. шпорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

шпорели е производна форма на шпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. шпорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

шпорели е производна форма на шпоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).