шпорела

Речник на българския език

1. шпорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

шпорела е производна форма на шпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. шпорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

шпорела е производна форма на шпоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).