шофирало

Речник на българския език

1. шофирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шофирало е производна форма на шофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. шофирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

шофирало е производна форма на шофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. шофирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

шофирало е производна форма на шофирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. шофирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

шофирало е производна форма на шофирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).